сряда, 13 ноември 2013 г.
ПОКЛОННИЧЕСКО ПЪТУВАНЕ ДО АТОН
Желаещите да посетят Атонския полуостров трябва да знаят, че действително отиват на едно поклонническо пътуване, нямащо нищо общо с туризма. Пристигайки там трябва да се спазват определени правила, които не са чак толкова строги, колкото се говори из интернет пространството. Със строгостта при взимането на виза също се спекулира в глобалната мрежа. Сега ще се опитам накратко да Ви запозная с реда за посещение на манастирите, съдейки от съвсем скорошното си посещение там. Не Ви трябват никакви посреднически агенции. Единствената "полза" от тях е, че ще Ви се оскъпи пътуването.
Първото и най-важно нещо, което трябва да направите е да кандидатствате за разрешително. Нашата група го направихме около 2 месеца по-рано от датата на пътуването. Трябва да изпратите личната си карта на факс +30 2310 222424, като на нея допишете на ръка текущата си професия. Това е факса на бюрото за поклонници в Солун. Мисля, че можете да напишете каквато си искате професия - съмнявам се някой нещо да проверява. Друго задължително нещо е манастира, който искате да посетите и на кой дати, както и откъде ще си получите разрешителното, като вариантите са Солун или Уранопули. Надписите трябва да са на английски или гръцки. На другия ден не е лошо да позвъните в бюрото (до обяд) и да проверите дали са получени факсовете. При нас се наложи да ги изпращаме втори път. Щяхме и трети да го правим, ако не помолихме любезно служителя да си направи труда да отиде до факса и да провери какво е получил миналия ден. Ето Ви и актуален телефон - +30 2310 252575. Хубаво е да имате под ръка човек знаеш гръцки, защото на английски комуникацията ще е по-трудна.Повече инфо може да получите на сайта на нашия манастир ТУК. Опитахме се след това да се свържем със Зографския манастир, който си бяхме избрали, за още едно потвърждение за получаване на личните карти, но телефонът даваше непрекъснато свободно. Впоследствие се оказа, че това не е необходимо. На всички кандидатствали (7 човека) ни се издаде виза. Впоследствие отпаднаха хора, но по тяхни лични причини. В крайна сметка заминахме двама мъже. Според мен няма проблем да избереш, който и да е от манастирите. Разрешителното се издава за 4 дни, но казват, че е препоръчително да пренущуваш в един манастир само веднъж. Стигнете ли веднъж полуострова, можете да отидете до която си искате света обител, без значение коя сте посочили при кандидатстването. Никъде няма да Ви върнат или откажат подслон.
Други важни нещо, който не е лошо да се знае е, че основният ферибот тръгва от Уранопули около 9 часа и струва 5 евро ако не се лъжа. Имайки предвид това, не е лошо да пътувате предишния ден от България и да спите някъде из Гърция, за да не се преуморите. Ние пренущувахме в Солун, като оставихме там жените. Мисля, че не е необходимо да напомням, че достъпът на жени до Атон е абсолютно забранен. Дори не се допуска женско животно по-голямо от котка. Рано сутринта напуснахме Солун и се отправихме на път. Стигайки Уранопули отидохме в местното бюро и срещу 35 евро си получихме визите. Бяхме малко поизморени от скитане по баровете предишната вечер и изпуснахме ферибота. За наш огромен късмет около 10.30 часа ни качиха двайсетина човека на една малка моторница и тръгнахме. Цената вече обаче беше 20 евро на калпак. Имахме час да се разходим из градчето, което се оказа доста приятно.
Ето я и нашата лодчица :)
След около 30 минути (значително по-бързо, отколкото с ферито) стъпихме на брега, водещ към Зограф.
Пътят до манастира е около час при нормално ходене. Междудругото от манастира бяха изпратили джип за по-мързеливите, но ние не се възползвахме.
Първите знаци, че сме на прав път:
А ето го и самия него:
В манастира имаше помещение, където изчакахме докато бъдем настанени. Домакините ни предложиха чай, кафе, локум или дори ракия местно производство за добре дошли. Попълнихме си в една голяма книга имената, професията и вероизповеданието и след около половин час отидохме до спалните помещения. Стаите са за от 4 до 15 човека и ако търсите лукс не го очаквайте тук. Тоалетните и баните също са общи. Казват, че част от гръцките манастири са с повече удобства, но в това не успяхме да се убедим. На територията на Зограф не е лошо да се спазват определени правила. Не трябва да се вдига силен шум и е необходимо да се знае, че при залез слънце манастирските порти се затварят. Снимането в закритите помещения, както пише не е благословено, затова няма да публикувам снимки от вътре. Храненето е два пъти на ден и е вегетарианско, като се предлагат и морски дарове в определени дни. Извършва се в огромна трапезария. Отците сервират, но след ядене е необходимо сам да си отсервираш. Ние закъсняхме за вечерята, защото се разходихме до Хилендар, но домакините бяха така любезни да ни заведат в кухнята и да ни нахранят.
Решихме да посетим Хилендарския манастир, който е отдалечен на около 3 часа път пеша от Зограф и е един от най-близко разположените. По път видяхме пещерата на Свети Козма.
След това объркахме пътя, но както се казва този ден Господ беше с нас. Сутринта изпуснахме ферибота, а сега тъкмо тръгнахме да се отказваме и срещнахме автомобил с двама свещенници, които се оказа, че бяха от Хилендар и на драго сърце ни закараха. Дори ни предложиха да останем да нощуваме там. Ето малко снимки:
Единственото нещо, за което ме е яд беше, че не помолихме да ни покажат килията на Паисий Хилендарски. Казват, че ако свещенниците са в добро настроение го правят, а ние този ден имахме късмет. Прави впечатление, че и по двата манастира личат следите от големия пожар, който е бушувал на целия полуостров преди няколко години.
Ами за една нощувка това успяхме да видим - два манастира Зограф и Хилендар, както и пещерата на свети Козма. Това беше и програмата максимум. Няма как да обиколиш всичките, които са общо 22 - български, сръбски, руски и 19 гръцки. Това е невъзможно и за престои от 4 нощувки. Но мисля, че дори и за един ден успяхме да се докоснем до едно наистина свято място. Догодина живот и здраве сме решили да отидем отново и да спим в Свети Панталеймон - Руския манастир, който казват, че е и най-красивия. Единственото нещо, за което със сигурност плащате са 35 евро за разрешително, 10 евро ферибот и горивото от България. Другите неща са Ви абсолютно безплатни - храна и спане. Дано да съм Ви бил полезен с практическата информация.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар