Ден втори - столицата Тунис
На втория ден от нашия престой в Тунис се отправихме към едноименната столица. По принцип страната се слави като най-либералната по отношение на жените (говорим разбира се за ислямския свят). И действително тук доста от тях са незабулени и носят панталони. Предполагам, че е така, заради множеството християни, обитаващи района. Вече за вътрешността това е немислимо. Първоначално градът е бил под османска окупация около средата на 16 век, а между 1881 и 1956 г. под френска. Затова като втори официален език в цялата страна, след арабския, се е наложил френския език. Столицата е известна с това, че в периода 1979 - 1990 г. е седалище на Арабската лига. Какво можете да видите в този град с около милион и половина жители:
На първо място Националният музей Бардо в покрайнините на града. Помещава се в сградата на бивш дворец от 13 век и в него са събрани множество предмети, датиращи от античността до наши дни и носещи белезите на различните периоди, свързани с историята на страната - ранното християнство, римския и ислямския.
Музеят Бардо е известен най-вече с изящната си колекция от мозайки, която е най-голямата в цял свят.
Също така може да се разходите из местната Медина, понятие което се употребява за типичен африкански квартал, заобиколен със стени.
Друго интересно и екзотично място е местния Централен пазар. Тук се продава всичко - от плодове и зеленчуци, до подправки, месо и риба.
Най-известният площад в град Тунис е 14 януари 2011 година, кръстен в чест на Тунизийската революция. Предишното му име е било 7 ноември. Известен е с това, че тук е имало уникален часовник, който е бил може би единствения в света с гравирана цифра 7 вместо 6. След реновиране на целия район през 2001 г. старият часовник е заменен с нов.
Place de la Kasbah - тук се помещават Министерския съвет и Министерство на финансите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар